Църковни стенописи от България

Пасажът от Евангелие от Матей гласи: καὶ συναχθήσονται ἔμπροσθεν αὐτοῦ πάντα τὰ ἔθνη, καὶ ἀφορίσει αὐτοὺς ἀπ" ἀλλήλων, ὥσπερ ὁ ποιμὴν ἀφορίζει τὰ πρόβατα ἀπὸ τῶν ἐρίφων (Mat 25:32). Превод: „И ще се съберат пред Него всички народи, и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози“ (Мт 25:32). Важно за отбелязване е, че пасажът Ис 44:11 не е паримийно четиво от състава на византийско-славянския лекционар. От това най-вероятно следва, че инципитът τάδε λέγει Κύριος е комбиниран с формата συναχθήτωσαν в смислова връзка с паримията Ис 43:9–14, започваща с думите: τάδε λέγει Κύριος· πάντα τὰ ἔθνη συνήχθησαν (Mateos 1963: 144). Съдържанието на надпис СЛ 12 от свитъка на пророк Михей на северната стена е сходно, като фразата πάντα τὰ ἔθνη е заменена с πάντες οἱ λαοί: Τάδε λέγη Κύριος· πάντες ἡ λαὴ σ(υ)ναχθίτ(ω)σ(αν). Съпоставката с началната фраза на паримията в гръцкия профетологион НБКМ Гр. 18 от 12. век показва, че формата συνήχθησαν, която е налице в Септуагинта, е заменена с форма за IndFut Pass συναχθήσονται: Τάδε λέγει κσ͞+ πάντα τὰ ἔθνη συναχθήσονται ἅμα· ѕ̀ συναχθήσονται ἄρχοντες ἐξ αὐτῶν+ (НБКМ 18: 183r). Относно механизма на съставяне на надписите в разглежданата църква трябва да отбележим, че съдържанието на надписи СЛ 3, СЛ 4, СЛ 12, СЛ 23 е сходно: τάδε λέγει Κύριος се повтаря в СЛ 3, СЛ 4, СЛ 12, а надпис СЛ 12 е комбинация от надпис СЛ 3 и СЛ 4. Изводът е, че пишещият се е опитал да „запълни“ сакралните полета на свитъците с гръцки текст, като е комбинирал думи и фрази, без да е имало особено значение кои старозаветни пророци какво „говорят“ на реципиента чрез съответния надпис (пророк Иеремия, пророк Наум, пророк Михей). Паралел може да бъде направен с текста от свитъка на пророк Софония от църквата „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, Добърско: тадѐл̣ | к͞с сін| |осан т| дор҄. Произходът на формата συναχθήτωσαν повдига въпроси. Възможно е пишещият да е човек с познания по гръцки, който по аналогия с други глаголни форми да е конструирал въпросната форма по пасажа в Стария завет – Ис 44:11. Езикови особености: а) фонетични Итацизъм: – ι = ει: λέγι = λέγει. – η = υ: σηναχθίτοσαν = συναχθήτωσαν. – ι = η: σηναχθίτοσαν = συναχθήτωσαν. Изохронизъм: – о = ω: σηναχθίτοσαν = συναχθήτωσαν. б) други σηνχθίτοσαν. Изпускането на графемата Α вероятно е техническа грешка или пестене на място.