Текстът представлява свещеническия възглас в началото на Василиевата и Златоустовата литургия.
Езикови особености:
а) фонетични
Итацизъм:
– ι = η: εὐλογημένι = εὐλογημένη.
– ι = υ: νῖν = νῦν.
– η = ει: βασηλήα = βασιλεία; ἠς = εἰς.
– υ = ει: ἀῢ = ἀεὶ.
– ι = υι: Ἰῦ = Υἱοῦ. Жиняк отбелязва следните словоформи,
засвидетелствани още в койне: ἱοῦ вместо υἱοῦ, ἱοῖς вместо υἱοῖς
(Gignac 1976: 204).
Изохронизъм:
– о = ω: ἐõνας = αἰῶνας; τõν = τῶν; αἰόνο(ν) = αἰώνων.
Монофтонгизация на дифтонги:
– ε = αι: κέ = καί; ἐõνας = αἰῶνας.
ἐλογημένι. Изменение в произношението на дифтонга /eu/ при
прехода /eu/ > /ev, ef/ е причина за загубата на втория елемент
на дифтонга при форми като δετέρου вместо δευτέρου, λεκαί
вместо λευκαί (Gignac 1976: 228, 232–233).
б) други
і͠ѵ = Υἱοῦ. Абревиатура, сходна с ѳ͞ѵ = Θεοῦ от надпис СЛ 8.
Въз основа на многобройните отклонения от нормалния
правопис на този банален литургичен текст можем да предположим, че текстът е изписан по памет от човек, който ползва езика
говоримо, познава азбуката и може да пише, но не и съгласно
нормата на писмения език на епохата.
